КЛЀТЪЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. За който е характерно разполагане в клетка1, в кафез. Необходимо е .. пилетата, предназначени за клетъчно отглеждане, да са здрави, добре хранени и правилно отгледани. Е. Греков, ИОП (превод), 30. Основен момент в дейността на птицефабриката ще представлява отглеждането и угояването на 1 500 000 пилета (бройлери) годишно, както и поддържането на цех за клетъчни носачки. ВН, 1960, бр. 2793, 2.
КЛЀТЪЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. 1. Който се отнася до клетка2 (в 1 знач.). Клетката се състои от ядро, протоплазма и клетъчна обвивка. Вл. Андреев, АЕ, 20. Учението за клетъчния строеж на организмите е създадено от немските биолози Шлайден и Шван през 19 в. Анат. VIII кл, 16. Витамин „А“ стимулира вътрешното клетъчно дишане. РД, 1960, бр. 137, 2. Клетъчно деление.
2. Който се състои от клетки, който е изграден от клетки. Клетъчни организми.
◊ Клетъчна теория. Биол. Научна теория, според която в основата на строежа и развитието на растителните и животинските организми стои клетката.