КЛОНЯ̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. 1. За слънце, път — отивам, насочвам се в определена посока. Слънцето се бе издигнало високо на небето, превалило зенита и вече клонеше към заник. Д. Спространов, С, 354. Пътечката започна да клони надолу. Ст. Дичев, ЗС I, 485.
2. Навеждам се на една страна; накланям се. Корабът преко / лети напред в мъгли и тъмнина, / клони, извие — и лети пак леко — / и праскат глухо мокрите платна. К. Христов, ПВ, 15.
3. Прен. Със следв. глагол в съставно глаголно сказуемо. Почти съм готов, близо съм до възможността да извърша действието, означено с втория глагол. Покорни бързо започна да прибира с лопатата натрупания пясък. Купчината клонеше да се плъзне и изсипе долу под вагона. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 35. Дядо Славчо дори клонеше да се скара на политическа тема, като наричаше търговците кърлежи и разбойници. К. Калчев, ЖП, 125. Гноясалата рана клонеше да се превърне в гангрена и трябваше да се изчистят основно всички гнойни огнища. Д. Ангелов, ЖС, 182. — Не е! Не е тя! — обърна се тя [мливарката] към мливаря и запротестира със силен смях, който като че клонеше да се разрази в плач. Н. Попфилипов, РЛ, 11.
4. Обикн. с предл. на, към. За някакво състояние — отивам, развивам се в определена посока, обикн. с неблагоприятни последствия. Сприхавата, евтина на приказките, но инак разумна буля Николица разбра, че работата клони на бой. Ст. Марков, ДБ, 126. Още в третото писмо се заредиха оплаквания: мястото диво, квартирата лоша, .. Дако разбра накъде клони работата и затова никак не се изненада, когато получи традиционната телеграми: „Довечера пристигаме. Излез гарата. Бота“ Г. Райчев, ЗК, 71.
5. Прен. Разг. С предл. на, към. Имам предпочитание към някого, държа неговата страна. Някои боляри и архиереи клоняха към Срацимир, други държаха на нашата патриаршия. Ем. Станев, А, 103. — А турците? Преди, когато водихме разпрата с Патриаршията, те понекогаш клонеха и на наша страна, но сега не е тъй. Д. Талев, ГЧ, 179. Българите въпреки всичко продължили да клонят към въстаналите, продължили да участвуват в тяхната борба. В. Мутафчиева, КB, 284. Изплъзнаха се децата му на бай Илия. Откъснаха се от него .. А гледа той и стрина Севета, жена му, и тя взе да клони към тях. Кр. Григоров, Н, 22.
6. Прен. Разг. В съчет. с накъде, къде. Загатвам за нещо, правя намек за нещо; бия. Стамов се надигна. — Разбирам накъде клониш. Но все пак внимавай! Животът е по-сложен от теориите... П. Бобев, К, 109. „През нощта на 11-ти срещу 12-ти, късно, събудиха ме: искал да ме вида Богданов. Казах да влезе. Той почна да го усуква, .. Аз го разбрах къде клони“. С. Радев, ССБ II, 114. Катя разбра накъде клонят неговите подозрения, но нищо не отвърна. Ст. Чилингиров, РК, 77.
7. Прен. С предл. към. Наближавам да навърша определена възраст, определен брой години; отивам. Беше приказлива балканджийка и макар че клонеше към петдесетте, ръцете ѝ работеха чевръсто като езика ѝ. Г. Мишев, ЕП, 81. Не беше в първа младост, сигурно клонеше към четиридесетте години. Др. Асенов, СВ, 20.
8. Прен. Обикн. с предл. към. Наподобявам, приличам на нещо, доближавам се до нещо. Понеже неговият глас клонеше към баритон, аз пеех партията на първи тенор, а той — на втори. Ив. Димов, АИДЖ, 32. По-преди астрономите недоумявали защо цветът на далечните звезди клони към червен. Сега прахолинките подсказали отговора: в междузвездното пространство също има прахолинки, които поглъщат част от лъчите на бялата светлина. Вл. Харалампиев, ПСС, 115. Вътрешното положение на страната нямаше с какво да го [Княза] ободри. То бе неспокойно и клонеше към явна криза. С. Радев, ССБ I, 177.
КЛОНЯ̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Остар. За дърво — разклонявам се, пущам клони. Калното има два края: едина край ся забива в земята и расте надолу — .., а другото излязва из земята, расте нагоре и клони във въздуха, от него става стъбло — клони и листа. Ц. Гинчев, УЗ, 47.