КЛО̀ПАМ1, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. 1. За квачка — издавам особен звук когато съм раздразнен; клоча2, клокам2, квакам, квача. Настръхналата квачка клопаше, хвърляше се върху му, кълвеше го. Ст. Марков, ДБ, 217. Из бурена край дървената ограда писукаха пилета и строго клопаше квачка. Ем. Станев, ИК I и II, 84. // За кълвач — издавам звук, като чукам с клюна си по ствола на дърво. Дроздовете пееха, кълвачите клопаха по тополовите стволи, катеричките се мятаха по клонищата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 394.
2. За щъркел — издавам звук, като удрям двете части на клюна си една ο друга; клокам2, клепя1. Щъркелът клопаше с клюна си, без да обръща внимание на рибарите наоколо.
3. Тракам, хлопам, тропам. Той [Младен] прикара колата до купчината тор, стегна ги и взе да товари. Станка клопаше нещо в къщи по лавицата. Ил. Волен, ДД, 110. — Началникът заповяда и аз те карам! — отговаря стражарят и клопа с чизмите след него. Елин Пелин, Съч. I, 214.
◊ Клопам като квачка (кокошка). Диал. Имам обичай да обаждам, да клеветя или издавам другите. Клопам си зъбите. Диал. Прекалено много говоря, обикн. празни приказки, или без полза, безсмислено.
КЛО̀ПАМ2, -аш, несв., прех. Остар. и диал. 1. Клеветя. Не повреждай доброто име на другиго; не клевети; не клопай лъжливо. Д. Манчев, НН (превод), 35. Заиска Петър Калина. / Калина Петру клопаха: / че е сънлива, дремлива, / и на работа ленива. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 32. Майката никога не клопа децата си. Π. Ρ. Славейков, БП I, 262.
2. Издавам някого, когато е извършил нещо неприлично; разобличавам. Н. Геров, РБЯ II. клопам се страд. и взаим.