КЛО̀ПАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от клопам1.

КЛО̀ПАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от клопам2 и от клопам се; клеветене, клопаница.


Източник: Речник на българския език (онлайн)