КЛО̀ПКА ж. 1. Приспособление за ловене на дивеч; капан. Моята къща студенее, спреглото за ловитба на сойки стои празно. .. Първата ми работа бе да нацепя дърва, .., сетне направих клопката за сойки. Й. Радичков, СР, 198. Иванчо стоеше до прозореца, бършеше с длан запотеното стъкло и гледаше жадно как рошавите сиротни птички наближават клопката му. Иванчовата клопка беше направена от две почерпели керемиди, похлупени една върху друга. .. Когато едно от врабчетата видя просото в клопката радостно зачурулика и се втурна да кълве. А. Каралийчев, ПС III, 7-8. // Специално изкопана дълбока яма с набити на дъното остри колове за ловено на дивеч; капан. Клопките се приготовляват така: изкопава се яма, дълга три-четири метра, дълбока три метра и широка два метра. На дъното се набиват остри колове или шишове. Aл. Гетман, ВС, 200. Опитах ся чрез клопки (капани); изкопах много трапища по разни меcma, дето козите обикновено ходяха да пасат, покрих ги с върхарие и после с пръст, и попръсках отгоре класове от ориз и пшеница. П. Р. Славейков, РО (превод), 85-86.
2. Прен. Хитро скроена измама, за да бъде подмамен, заловен или злепоставен някой; примка. И нощем, и денем, Пиронев се прибираше предпазливо у дома си, тъй като се боеше да не му направят някои клопка. Г. Караславов, ОХ IV, 458. Острещите младежи усетили клопката и преди жандармеристите да свият обръча около къщата и съседните дворове, успели да се измъкнат навън и да хванат улиците. А. Гуляшки, ЗР, 135. Кое е това село? Как ще намери там близък? Няма ли да попадне направо в ръцете на жандармеристите? Няма ли да се пъхне като сляп в някаква клопка? П. Вежинов, НС, 165.
◊ Вкарвам / вкарам в клопка<та> някого. Разг. Успявам да заблудя, да подмамя някого и да го поставя в положение сам да се издаде и да пострада. Танас ще спечели... Разбира се, ще спечели омразата на целия еснаф. работа през празнични дни и подигравките на Гиня, който си потрива ръцете и дума: „Добре ги вкарах в клопката.“ Ст. Чилингиров, ХНН, 183. Влизам / вляза (падам / падна, попадам / попадна, хващам се / хвана се, улавям се / уловя се) в клопка<та>. Разг. 1. Оставям се да бъда заловен, изобличен, наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. — А ти — обърна се накрая рязко и към мене — навсякъде си мушкаш носа. Но ще паднеш в клопката, тогава ще си изпатиш. П. Михайлов, МП, 52. Напред бяха избързали най-издръжливите и най-добрите познавачи на планината — те трябваше да оглеждат, за да не попаднат в нова клопка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 368. 2. Оставям се да бъда измамен, подведен, като повярвам в някаква хитро скроена измама. — Аз такива тарикати съм укротявал, та на тебе ли басма ще цепя! Така говореше страшният фелдфебел, без да подозира, че е попаднал в клопката. Св. Минков, Избр. пр, 22. — Сам ли живееш? — Сам. Едва произнесе последната проклета дума и усети смътно, че е попаднал в някаква клопка. П. Вежинов, ВР, 69. Поставям / поставя клопка на някого. Разг. Чрез измама и хитрост се мъча да накарам някого да издаде, да разкрие нещо. Мъчеше се да си спомни какво го разпитваха и кога припадна. .. Но дали Васил наистина беше хванат, или му поставяха клопка? М. Грубешлиева, ПИУ, 280. Хитрата лисица попаднала в клопка. Разг. Употребява се, когато хитър и обикн. нечестен човек в стремежа си да изиграе другите, сам загазва, пропада. Домна мислеше, че се е изплъзнала от окото на работничките и че малцина са тия, които знаят причината за нейното напускане на фабриката. Но още на другия ден, след като Домна не се яви на смяната, новината се разнесе във фраерното отделение. — Хитрата лисица попаднала в клопка! Б. Болгар, Б, 118.