КЛОПО̀ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. 1. Прех. Дразня някого по досаден начин. Детето часто си менява лицето, стане немирно, .., сякаш че го боде нечто извътре, та го клопоти и размирява. Й. Груев, КН 7, 99.
2. Непрех. Говоря досадно; дърдоря. Ако английското правителство продължава да клопоти за цялостта на турската империя, .., то войната ще да зине, ще са озъби и Англия ще поведе отчаяна игра. НБ, 1876, бр. 53, 205.
3. Непрех. За много на брой влечуги — гъмжа, вря, пъпля (Н. Геров, РБЯ).