КЛО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Диал. Сакат. Беше толкози як, щото с един юмрук можаше да свали долу человека мъртъв, .. Но лявата му ръка беше клосна. Π. Ρ. Славейков, ЦП III (превод), 40. Наистина, рекъл [Пелопид], парите са много нужни, но на тогози Никодима, — и посочил тамо на едного от предстоящите, който бил человек хром и клосен (сакат). Π. Ρ. Славейков, ПИ, 77.