КЛО̀УНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на клоун. Татко Пиер имаше също грамаден гардероб и клоунския навик да се преоблича постоянно. Д. Димов, Т, 483. Лицето му бе рачешки червено, а овлажнените му мустаци бяха увиснали и придаваха на лицето му нещо клоунско. В. Геновска, СГ, 411. Забавни задявки, клоунски подмятания, изкуствени плесници и циркът гърми от весели залпове смях. Р, 1927, бр. 255, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)