КЛОЦАМ, -аш, несв. Диал. 1. Прех. Ритам, зипам, дзипам. Шуто буца, криво клоца. Н. Геров, РБЯ II, 373.
2. Непрех. Мърдам; шавам с краката си (Вл. Георгиев и др., БЕР II). клоцам се страд. и взаим. от клоцам в 1 знач. Когато атовете ся клоцат, магаретата ядат хубавото сено.
КЛО̀ЦАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Подигравам се, присмивам се някому. Клоцам ся над нечто. Н. Геров РБЯ II, 373.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.