КЛО̀ЧЕНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от клоча1; клокочене.
КЛО̀ЧЕНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от клоча2; клопане1, клокане2, квакане, квачене.
