КЛОШ, кло̀шът, кло̀ша, мн. кло̀шове, м. 1. Кройка на дреха, скроена на верев, така че в долната си част става широка, силно надиплена. Към края на XIX в. за още по-голямо удобство турнюрът бил заместен с гладко опъната пола, прилична на звънец, откъдето добила името си (cloche — камбана или звънец). Отначало клошът започвал от талията. Б. Божков и др., ИО, 67. — Харесва ли ти тази рокля? Клош от талията надолу. А. Гуляшки, ЗР, 139.
2. Разг. Дреха с такава кройка. Тя винаги носи клош, защото е много слабичка.
3. Като неизм. прил. Клош панталони. Клош манто. Клош пола.
— От фр. cloche ‘звънец’.