КЛОША̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Парижки безделник и бездомник. Клошари така се наричат в Париж безделниците, които скитат бездомни из града. Т. Генов, Избр. пр, 58. Както в мътните води на Сена има винаги риба, така и под нейните мостове и кейовете ще срещнете вечните ѝ обитатели клошарите. Ив. Мирски, ПДЗ, 78. Мигар тая стара жена, легнала сега на тротоара, не е сестра на парижките клошари, които нощуват под мостовете на Сена. Св. Минков, ДА, 112. // Разш. Бездомник, който живее по улиците и се храни от кофите за боклук.

— Οт фр. clochard.


Източник: Речник на българския език (онлайн)