КЛУ̀БЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от клуб (във 2 знач.). Понякога оставаше до късно в малкото клубче — някоя бивша кръчма със скърцащ под, .. — и вдъхновяван от любопитството и дружеското внимание на най-любознателните, говореше, докато усетеше в гърлото си сухота, а в главата си — замайване. Ем. Манов, ДСР, 109. И двамата влязоха в малкото квартално клубче, където вече се бяха събрали десетина души. ВН, 1961, бр. 3039, 2.