КЛУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Чукам, хлопам на заключена врата. Си отиде Янкула войвода, / си отиде на вити порти, / клуком клука и на имя вика: / отвори ми, Секула детенце. Н. Геров, РБЯ II, 373.

2. За влечуго или насекомо — хапя, жиля; клосам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)