КЛУП, клу̀път, клу̀па, мн. клу̀пове, след числ. клу̀па, м. 1. Вид възел, вързан на колелце, който лесно може да се стегне или развърже; примка. — Клупът се прави по следния начин. — Спас разлюля в ръката си къс корабно въже .. Замята се свободният, късият край. — После в тази бримка се прокарва още веднъж краят, опъва се .. — Така... Клупът е готов. Д. Добревски, БКН, 28. Измирлиев — изправен под бесилото в Горна Оряховица — сам надяна клупа на шията си и издъхна с думите: — Колко сладко е да умреш за свободата на отечеството! С. Северняк, ОНК, 18. Подухваше вятър и клупът на въжето се люлееше като махало между двете напречни греди. А. Гуляшки, Л, 524.
2. Диал. Всяка една бримка при плетене. Изпущам клуп. Н. Геров, РБЯ II, 373.
3. Диал. Метална халка, в която се вкарва кука за затваряне на врата, прозорец и под. Тропането се повтори, припряно и настойчиво... — Защо си залостила? — изръмжа той глухо през вратата. — А че отде да зная... — Тя бързо извади куката от клупа и отвори. Ст. Дичев. ЗС II, 97. Той привърза добичето си на вратата на клупа. С. Радулов, НД (превод), 18.
4. Обикн. мн. Диал. Панти. И със секирата заби клуповете, които обирачът на едина вратник беше разслабил. Й. Груев, КН 4 (превод), 23.
5. Диал. Причина, повод (Н. Геров, РБЯ II). Това е само клуп да не направи... Н. Геров, РБЯ II, 373-374. Търси клупове да се кара.
◊ Намирам / намеря клупа на някого или нещо. Диал. Намирам начин, средство за нещо. Сякого ще предумат, сякому ще намерят клупа, сякому ще се присмеят и приказка ще му извадат, както прават и сега пред вратниците. Т. Влайков, Съч. II, 30. — Размишлявахме как да намерим клупа на тая работа. Бъдете свободни, вие сте господари на гората. Сечете си. Ив. Вазов, Съч. VI, 206. Скърцам като неподмазан клуп. Диал. Карам се, мърморя (Н. Геров, РБЯ II).