КЛУ̀ПЧЕ ср. Умал. от клуп, малък клуп; малка примка. След всеки бод, преди издърпване на конеца, той прави с иглата бримка. Движенията на ръката на артиста, правейки клупчето, били неподражаеми. Ст. Грудев, ББ, 90.
