КЛЪБЦЀ, мн. -та, ср. Умал. от кълбо; малко кълбо. Димът от разкривените коминчета на „Коньовица“ се изнизва на стълбчета, на клъбца и колелца, които се разнищват и стопяват в мръсния сивосинкав декемврийски небосвод. П. Велков, СДН, 68. Гергин му подаде цигара и той я запали, смукна няколко пъти дълбоко, с видима наслада, като пущаше клъбца белезникав дим към тавана. Ем. Манов, ДСР, 38. Кога постигнеше числото на иглите му до дванадесят и кога ся намотаеше клъбцето му от конци, той ги относяше в кантората на господина си. С. Радулов, НД (превод), 38.