КЛЪВ, клъ̀вът, клъ̀ва, мн. клъ̀вове, след числ. клъ̀ва м. Οстар. Клюн, човка; клъвка, клювка. На гнездото над някой крив комин, самотно щъркел бял / .., възправен .. / И клъв разчекнал е и клепе и вещай / какво е тамо чул и видял сам не знай! Π. Π. Славейков, БСб, 1897, кн. 3, 128-129. Що те мъчи, птичко мила? / .. / Падне сняг — и няма зрънце, / .. /
ил ястребът, като дебне, / впива в тебе своя клъв. Ив. Вазов, Съч. III, 56.