КЛЪ̀ВВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от клъввам и от клъввам се. Ангел хвърля с особено удоволствие въдицата. Очите му напрегнато се впиват в гърмящата река, ръката му потреперва от нетърпение no-скоро да усети „клъвването“. Мл. Исаев, Н, 392.
