КЛЪВКА ж. Диал. Клюн, човка; клъв. През разтрогите на вратника се виждаше в кметовия двор накокошинен пуяк: с бавни мерни крачки той се издигаше по купището, слизаше и ту отпущаше над клъвката си дълъг червен синджир, ту пак го прибираше. П. Тодоров, И I, 59. Лястовиците разрязваха въздуха над зеленото подновено земно покривало със своите остри крилца и летом грабваха пеперудката, която трепереше в острата им черна клъвка. Ц. Гинчев. ГК, 370. Орелът и орлицата ги нямаше, а малкото подаваше главичката си навън и отваряше жълтата си клъвка. А. Каралийчев, ПС I,158. По големината си гарванът държи среда между враната и чавката. .. Клъвката му е яка и остра, за да рови земята. Т. Икономов, ЧПГ, 69.
— Друга форма: клю̀вка.