КЛЪ̀ВЧИЦА ж. Диал. Умал. от клъвка; човчица. Сивият дългокрак и дълговрат рибар — чаплята дебнеше край брега в сянката, дано се приближи до него някоя рибка, да я грабне в черната си дълга клъвчица. Ц. Гинчев, ГК, 248.
