КЛЮ-КЛЮ и клю-клю-клю. Междум. 1. За наподобявате на звук, издаван от пуяк, пуйка. Старият пуяк, който все викаше „клю-клю-клю“ и разнасяше клюки, се втурна да разкаже ща всички, че е наближил свършекът на света. А. Каралийчсв, ТР, 16. Ще иде [Макаринчев] до курника при мисирките, ще свие устни и ще свирне фюууут! Те не чакат да свирне даже, а веднага му се обаждат бързо и отсечено: — Клю-клю-клю-клю... Чудомир, Избр. пр, 285.
2. Разг. Пренебр. За означаване на клюкарствуне, на говорене на клюки. Щом ме видя и веднага „клю-клю“ — разказа ми цялата история.
3. Като същ. Разг. Клюка. Тези приказки са „клю-клю“ и съвсем не отговарят на истината.