КЛЮВА̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, несв., прех. Остар. и диал. Кълва. Легни назем и ся преправи, че си мъртъв; а ти, гарване, стани въз него, като че го клювеш. Кр. Пишурка, К, 117. Сиромао тръгнал ножо, заклал телето, одрал го и си ошел настрана да го изедат. Спаднали они [орлите], клювали, клювали, изели го и се па качили на дабо. Нар. прик., СбНУ XLV, 387. Сторийме се, агънъм, направийме се, / два гълъба, два сокола, / .., / па паднахме у нивята, / да си клювем бело жито. Нар. пес., СбВСтТ, 754. Орли ти клювали очите! Клетва. СбНУ XI, 164. клюва се страд.