КЛЮ̀ВАМ1, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Кълва. А аз клет от тази страна / све вида през плета, / клювам с клюваица бунище / таз година пета. Кр. Пишурка, К, 2. клювам се страд.
КЛЮ̀ВАМ2, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Отпадам, изнемощявам; клюмам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.