РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КЛЮВА̀НЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от клюва и от клюва се; кълване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КЛЮ̀ВАНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от клювам¹ и от клювам се; кълване.

КЛЮ̀ВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от клювам²; клюмане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

Източник: Речник на българския език (онлайн)