КЛЮ̀ВВАМ, -аш, несв.; клю̀вна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. клю̀внат, св., прех. Остар. и диал. Клъввам. Легнал на сълнцето да спи, а орелът се задал и се спущил да го клювне. СбНУ XLI, 446. клюввам се, клювна се страд.
