КЛЮ̀ВНЍЦА ж. Диал. Клюн, човка, клъв, клъвка, клювка, клюница. Тия дупки, дето са в дървото, клюводръвецът по никой начин не може сам да превърти с една проста клювница: тая работа свредел иска. Й. Радичков, СР, 109. Стръвно го кълвеше [петлето], чак месо ръфаше с клювницата си. Ст. Даскалов, ЕС, 219. Мъжкият [щърк], който беше прав, се приближи до другарката си, защрака с червената си клювница. Ц. Гинчев, ГК, 226. Гълъбът откъсна йедин стрък дръвце и го донесе в клювницата си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 65.