КЛЮЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който държи, пази ключовете на помещение, сграда. Още с пристигането ни в манастира, посрещна ни ключарят, заведе ни в неголяма одая с миндерлъци. К. Константинов, ППГ, 186. „Имате ли патрони?“ .. „Складът е затворен и ключарят още не е дошел.“ С. Радев, ССБ II, 49. Свети Петър, райският ключар, често пъти слизаше на земята, яхнал на едно магаре. А. Каралийчев, ПС III, 145. На вратата царски ключар Обрен посрещна Святослава. Е. Мутева, РБЦ (превод), 92.
2. Човек, който държи ключовете на килиите в затвор; надзирател. Председателят на съда излезе от килията, но не забрави да поръча на ключаря: — Три дни без вода и хляб затворника от килия номер седемнадесет! Е. Йончева, ЗГ, 77. При един от „бунтовете“ в одеския затвор, смазан чрез свирепи побоища от страна на началството, ключарите счупили главата на Загубански с ключове. Г. Бакалов, Избр. пр, 45. — Стоя в килията си и по цяла нощ чакам да щракне ключът, да дойдат ключарите и на ръце да ме помъкнат към бесилката. В. Нешков, Н, 219. От четирите страни го заграждаха ръждивите стени на зандана, .. Край тях стояха наредени в отпуснати пози ключарите, небръснати и мълчаливи. П. Вежинов, ЗНН, 19-20.
3. Човек, който прави или поправя ключове. Доведох ключар да ми направи ключ и на холната врата. Ст. Даскалов, ЕС, 207. — Представете си, че тоя ключ ни потрябва! Предлагам да· отидем при ключаря и да си поръчаме един или два също такива ключове! П. Вежинов, СО, 37.