КЛЮЧЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от ключ1; малък ключ. Друг вече ще държи това малко ключенце, друг ще заключва тайните си книжа в чекмеджето. Ст. Марков, ДБ, 12. Трябва да се намерят ключенца, че да се изпита кое ще уйдиса. Д. Немиров, БЛ, 40. С едно ключенце, като за детска касичка, .., почна шумно да го [часовника] навива. П. Михайлов, МП, 51. Кривне от пътя, захласне се в нищо и никакво цветче из шубраките, откъсне го и пак го гледа, сякаш търси там някъде между жълтото и кафявичкото на тичинкшпе ключенцето на красотата му. Ст. Даскалов, ЗС, 35.