КЛЯ̀КАМ, -аш, несв.; клѐкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Снишавам се, като прегъвам, свивам крака в колената. Той се пообърна и се загледа в крайната редица, която се виждаше от пейката бойците клякаха и се изправяха с изпънати напред ръце. Б. Несторов, СР, 239. Само по два-три пъти на ден влизаше в малката избичка, клякаше пред старото почерняло буренце и си наточваше вино в зеленикавата пръстена паничка. Г. Караславов, Тат., 196. — Седне [бай Иван] или по-право клекне защото той винаги клечи под някоя върба край реката и „цък“ пръскачът в кошницата. Д. Калфов, КР, 71. Той е изкусен хороводец. Ситни, ситни, па клекне, стане, тупне се по калъфката на ножа, подскочи нависоко. Кр. Григоров, ОНУ, 98. ● Обр. Довлякохме се (.. ) до някаква ниска къщичка, клекнала сред клонести овошки, в тих и зашумен двор. А. Гуляшки, ЗР, 204. Облаците още по-ниско клекнаха над селото и хората се прибраха към брезентовия чардак. ЖД, 1967, кн. 12, 1.

2. За четириного животно — сядам, като подвивам задните си крака. Мурджо свиваше виновни дългата си тънка опашка и клякаше някъде настрана. Г. Караславов, Избр. съч. I, 119. Язовецът излизаше най-спокойно на малката тераска пред язовината, клякаше на задните си крака и най-старателно започваше да пощи корема си. Ем. Станев, ЯГ, 83. Скоро всичките вълци бидоха прогонени през дола на срещната рътлина и клекнаха да си ближат раните. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 195. Котката, която до това време стоеше между нас, клекнала край софрата, и чакаше своя пай, се измъкна. Ст. Чилингиров, ХНН, 6.

3. Обикн. св. Прен. Разг. Пренебр. Оставам, задържам се някъде продължително време с някаква цел. „Сега повечето от тия мръсни полицейски кучета лочат по кръчмите и на вечеринките и не вярвам да са клекнали да ме чакат.“ Д. Ангелов, ЖС, 231. Майката преглътна мъчително слюнката си и остана като закована на мястото си. Няма ли да го [Орфей] хванат кучетата, които са клекнали в къщата им? Г. Караславов, Избр. съч. V, 364.

4. Прен. Разг. Оставам без сили обикн. поради преумора и не съм в състояние да продължа или да довърша нещо. — Ти клекна още отсега... Седни тука да починем. Ив. Вазов, Р, 40. Бре, работят тия синковци, та дим се дига... Ще е ден до пладне, успокоявах се аз, ще се уморят и ще клекнат. Г. Караславов, Избр. съч. II, 418. — Твоята майка — черната кобила клякаше, щом изоре един декар. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1897, 4. // Изгубвам силите си, отпадам поради старост, болест, преумора и под. — На̀, и аз клекнах вече, време ми е да си поседя на миндера като свекърва. Пък то, не ми било писано да имам отмяна. И. Петров, НЛ, 115. Цялата къща легна върху нейните изнемощели плещи и тя се снишаваше, .., докато най-после клекна, смазана от непосилния ѝ труд. Ст. Даскалов, СД, 268. Колцина учители има днес из отечеството ни, .., изнурили живот, без да смислят на бъдъщето за себе или за свои, а сега, когато ги налегнала старост, .., клекнали без сила за работа и без средства за поминък. Лет., 1872, 258.

5. Прен. Разг. Отстъпвам обикн. поради принуда пред нечие желание или сила; предавам се. А когато го притисна до плета и рече: „Слушай, ти българин ли си, или не си?“ — чичо Стамен въздъхна и клекна. Отстъпи. А. Каралийчев, ТР, 192. Рипнахме въз нея, рипна и тя и взе да се бори. .. Но я хванахме за плитките и клекна. Н. Хайтов, ДР, 9. Ако се справеха с гарнизона, кметовете и стражарите сами щяха да клекнат. Ем. Станев, ИК III и IV, 417. Клекна и Горна махала. Гмуреца се върна в колектива. Ст. Даскалов, СЛ, 41.

6. Остар. и диал. За птица, насекомо — кацам. Съществуват множество растения, в чашката на които ако клекне муха, то са закриват. Знан., 1875, бр. 8, 127. Орелът кляка дето има мърша. Π. Ρ. Славейков, БП II, 12.

Клякам си / клекна си на задника. Грубо. Примирявам се с нещо, отстъпвам, съгласявам се да правя нещо, което не ми се нрави; укротявам се, умирявам се. Ако всички от градове и села кажели, че няма да се бият вече за интересите на големите богаташи от Англия и Америка, английските и американските управници ще си подвият опашките и ще си клекнат на задниците. Г. Караславов, Избр. съч. X, 106-107.


Източник: Речник на българския език (онлайн)