КЛЯ̀КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от клякам. — Строй се! Почнахме с клякане, ставане, превиване и извиване на тялото. Г. Белев, ПЕМ, 126. Караджов сложи ръце на кръста си, подгони такта, сля се с него и от лудата игра в лавката се чуваше само тропането на токовете при клякането: так-так, так-так... Т. Монов, СН, 19.