КЛЯ̀ФКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кляфкам. Ловецът дава ухо, когато гончето му е попаднало на дивеч и иска по кляфкането да узнае какъв е дивечът и накъде ще го изкара. Б. Обретенов, С, 112. От ранни зори още ловците пуснаха кучетата в рядката ниска кория, .. и гърмяха цял ден. Кляфканията на кучетата не спираха. Елин Пелин, Съч. IV, 218. Чухме първите свободни кляфкания — ловците бяха откачили синджирите и палашите сега трябваше да отчетат някаква дейност. Г. Мишев, ЕП, 63. На нейните дрезгави кляфкания и крясъци [на въглищарката] се озова жълтият лесугер, който живееше в скалите, през реката. Ем. Станев, ПЕГ, 91.