КМЀТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на кмет или е свързан с кмет. Отворих вратата и тръгнах по прашния път към общината, дето се намираше кметовата къща. К. Калчев, ПИЖ, 51. Дянков, офицерът и кметът излязоха от кметовия двор и тръгнаха към Йовчови. Й. Йовков, ПГ, 161. Младен ми пошушна, че сме в кметовата ливада, която мачкаме без позволение. Ив. Вазов, Съч. XVII, 26. Общинската гора била съвършено опустошена и то от кметовите съветници и поддържатели. Пряп., 1903, бр. 81, 4. Залюбил е млади Камен / Цена хубавица / .. / Не че Цена е прочута / и кметова щерка, / и че бащино ѝ имане / няма брой, ни мярка. Ив. Вазов, Съч. IV, 5. Кметов син.
2. Като същ. кметови мн. Домът и семейството на кмета. „Може да са у кмета“ — .. Ходи и там — тъмно беше и у кметови. Й. Йовков, ПГ, 157. Беше около четири часът, когато излязохме вкупом: комисията, учителите гости, настоятелите. Трябваше да отидем у кметови, дето, според обичая, ни чакаше трапеза. Г. Райчев, Избр. съч. I, 222.