КМЀТСКИ, -а,-о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до кмет. Здраво се чувствуваше Дочо Войновски на своето кметско място, здраво и непоклатно. Т. Влайков, Съч. III, 147. Гласът му беше плътен, дебел и напълно отговаряше на кметската му служба. К. Калчев, ПИЖ, 56. Умислен, Деяна седеше в кметската стая и тихо барабанеше по оръфаната мушама на масата. Г. Караславов, СИ, 109. Два дена след потушаването на метежа в Борово Нако бързо оздравя, .., седна отново на кметската маса и потри доволен ръце. Кр. Велков, СБ, 141. — Оня, кметският син от Богорската община, той... нали думат, че те искал? А. Страшимиров, К, 74.
2. Като същ. кметският м. Кметски наместник. Най-после откъм общината се зададе и самият бай Гешо кметският, придружен от пъдарите, нарамили важно празните си пушки. Ст. Даскалов, БМ, 34. Зад дълга маса седяха, свойски облегнати на столовете, брат му на кметския, зет им — новият учител — и бившият секретар-бирник. Н. Нинов, ЕШО, 117-118. кметското ср. Кметско наместничество. Войската и полицията взеха един по един да изваждат хората от къщите и да ги откарват към кметското. Й. Радичков, ББ, 60.
◊ Кметски наместник. Административен представител на властта в селище, в което няма община. Кметският наместник седеше зад писалището и скрибуцаше с перото по книжата. Й. Радичков, ББ, 152. Кметско наместничество. 1. Длъжност, служба на кметски наместник. 2. Сграда, помещение, където работи кметски наместник. В кметското наместничество беше тихо, .. Чиновниците бяха се стулили над работата си и не се помръдваха. Г. Караславов. Избр. съч. I, 415.