КМЕТУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Изпълнявам служба на кмет. Той беше кметувал шест години и добре познаваше общинските работи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 118. —Ако ще кметувам като Манола, .., по-добре хич и да не ставам кмет. Т. Влайков, Съч. III, 111. — Когато свалихме фашистката власт, бях първият кмет на селото. Две години кметувах. Др. Асенов, СВ, 90. — Отидох право на общината — да обадя на кмета. Тогава кметуваше онзи, дето го кръстиха сетне Кръвника. А. Каралийчев, НЗ, 74.