КОДЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Преобразуване на текст, картографско изображение и под. в код за осъществяване на тайно предаване, съхранение на информация или за машинна обработка. Чрез светлинни импулси се проследява съвсем подробно движението на информацията: от кодирането и въвеждането и в машината до нейната памет и, обратно — от мястото, където се съхранява, до потребителя. В. Райков, МИ, 69. За записване на отрицателните числа се използуват различни начини за кодиране. Б. Сендов, МПЧУ, 39.