КОДИФИКА̀ЦИЯ ж. 1. Юрид. Систематизация, обединяване и съгласуване на законите в държавата по отделните области на правото; кодифициране. Мероприятията, които правителството провежда в областта на вътрешната политика, се изчерпват главно с няколко културно-просветни и административни реформи: регулиране на финансите, .., кодификация на законите, .., организиране на печатното и училищното дело на кюрдски език. Б. Темков, К, 49. Най-подир хатихумаюнът обещава още: кодификация на гражданските и криминални закони. Т. Шишков, ИБН, 306.
2. Езикозн. Определяне, систематизиране и съгласуване на нормите на правопис и правоговор за даден книжовен език; кодифициране. Кодификацията на езика трябва да бъде съобразена със съществуващата езикова практика.
— От фр. codification през рус. кодификация. — Т. Шишков, История на българския народ, 1873.