КОДО̀Ш м. 1. Разг. Човек, който обича и умее да прави шеги, майтап; шегаджия, шегобиец, майтапчия, кодошлия, зевзек. Аз съм шегобиец. Имам способност да откривам веднага малките слабости на хората и да се шегувам с тях, .. Едни казват, че съм остроумен, други — че съм зъл. Децата в училище ме наричаха кодош. С. Северняк, ИРЕ, 174. Бенко плака цяла нощ във влака, .., плака и в казармата — .. На всичко отгоре и кодошите на ротата му вадеха душата с такива убедителни разкази за изневерите на войнишките жени. И. Петров, ОЗап., 79.
2. Разг. Шега, майтап, подигравка. Тия хора, дето се смееха така, биха млъкнали, ако оня влезеше вътре и почнеше да мами пред очите им някой новак. И биха млъкнали — не за да си правят сетне кодош, а от смущение. Г. Стоев, КЛ, 95. — То беше голям кодош — рече младият кантонер. — Още като ме назначиха, началникът ме повика и ми нареди всяко трийсто число да давам сведение какво съм извършил през месеца. Г. Мишев, ЕП, 24. Стига си си правил кодош с момчето. Δ Голям кодош беше, много смях падна.
3. Диал. Предател, клеветник, шпионин. Ами ако се намери някой кодош? Ще изгорим — я заточение, я бесило? Д. Спространов, ОП, 158.
4. Диал. Сводник (Н. Геров, РБЯ).
— Typ. kodoş.