КОЀ. Вж. кой.
КОЀ съотносителен-съединителен съюз. Повторен при всяка част на изречението или при всяко изречение: кое... кое... кое. Свързва еднородни части на изречението или прости изречения в едно сложно при изброяване, изреждане на отделни възможности; било ... било, бе ... бе, къде ... къде, де. .. де, или ... или. Ваканцията щяла да прекара кое във Варна, кое при свои роднини в някакво село в Балкана. Й. Йовков, Ж 1920,135. Най-после им [на немците] намерихме цаката с щурмоваците. Примъкнаха се лазешком и кое с бомби, кое с ножа, очистиха ги като дървеници от миндер. П. Вежинов, ЗЧР, 26-27. Всички деца бяха кое на училище, кое на работа. Елин Пелин, ЯБ, 9. Иде с коня по селата, закара нящо сточица — кое кърпи, кое прежда, кое конци — па събере оттам някой път кожи, някой път вошуна или друго нящо. Т. Влайков, Съч. II, 67. Всички, които досега кое слушаха, кое не слушаха Раденка и Нистора, .., оставиха всичко настрана. Ст. Загорчинов, ДП, 326. Кое да си почине, кое да си припомни съня, [баба Първа] поспря малко разказа си. М. Георгиев, Избр. разк., 168. Влакът спря на някаква гара, някои от пътниците се разтичаха кое вода да пият, кое да си купят нещо за похапване. Г. Караславов, СбСт,1957, 19.
◊ Ето кой. За уточняване, посочване. Този именно. Морските вълни и безкрайният шир — ето кое ме особено тегли. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 17. В клуба влезе учителят. Някой извика:—Ето кой ни трябваше! Кое време е. Разг. 1. Колко е часът.— Снощи, не знам кое време е било, ама трябва да е било късно, току-що бях позамъгнал малко, слушам, кокошчиците ми нещо изкрякаха и изпърпаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 67. Откакто беше на границата, той можеше да познава кое време е и без часовник. Й. Йовков, ЧКГ, 184-185. 2. Много е късно. — Не става така! Я кое време е вече, а вий сигурно не сте и хапвали още. Оставете инструментите, .., ще отидем горе, ще похапнем, .., па после пак. Чудомир, Избр. пр, 154. Отдавна спи градът... Свещта догаря / .. / Примъква се една женица стара. / Гласът ѝ е загрижен и приятен: / — Я виж кое е вече време. .. Стига! / ще си повредиш младите очи! Бл. Димитрова, Л, 113. Кое как. Разг. 1. По някакъв начин, някак, някак си, как да е. Все пак никой не беше го чул да се оплаче, кое как той сварваше да свърже двата края, надвиваше и харча, и работата си. Й. Йовков, СЛ, 77. Самолетът се приземи на летището в Сарафово. Възрастните пътници (в това число и ние, родителите на бебето) излязохме кое как навън. П. Незнакомов, СП, 220. 2. Повърхностно, нехайно, небрежно. Тя обикновено кое как свършва работите, затова се принуждавам сама аз да правя всичко. Кое що. 1. Различни неща, някои неща. И празно уж се гледаше селото, овършано от всякакъв золум, а стопаните наизвадиха кое що. Орехи, просеник с козе мляко. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 406. Най-после майката набутваше кое що в чантата, че я беше срам само нейният син да не е в ред. Ст. Даскалов, БП, 146. 2. Не много, нещичко. Частниците изораха кое що, а нашият блок така си и седи. А. Гуляшки, МТС, 79. Накрая измъквах някоя читанка, прочитах им нещо от Ботйов и Вазов, .. За Ботйов те знаеха кое що — по-старите бяха чували името му. Г. Караславов, Избр. съч. II, 176— 177. Кой <и> да е. Неопред. местоим. 1. Неопределено кой, някой от многото; някой, всеки. В оная трагична заран Стефанов го беше поканил да се срещнат, за да го опознаят партизаните, та при нужда кой да е от тях без парола да може да иде в рудника. X. Русев, ПЗ, 317. 2. В съчет. с отриц. форма на глаг. съм. Като всички останали, обикновен, случаен. Чакай бе, Чорни... Не сме ние кои да е... Първица ли ни е... И да напълнят полето с жандармерия — пак ще се промъкнем, ей тъй през пръстите им ще се промъкнем. П. Вежинов, НС, 239. 3. Всеки един, без значение кой от многото. И от това те [селяните] разбираха, че наистина не можеше кой и да е човек да извърши онова, което Христос е извършил, а само един бог като него. Ст. Загорчинов, ДП, 73. Това любознателните читатели могат да направят, като се обърнат към кой да е учебник по дескриптивна геометрия. Матем. 1966, кн. 6, 2. Кой от кой. Разг. Със следв. прил. в сравн. степен. За подчертаване на по-високата степен на качеството на всеки следващ в сравнение с другия (другите); един от друг. — Да ти дадем пълно село с моми, коя от коя по-хубава, па да ти кажем „ха де, сега избирай!“ — лесно ли че ти е, а? Елин Пелин, Съч. V, 94. Да се чуди човек как пилето прави всякакви гнезда, кое от кое по-различно. Й. Радичков, СР, 92. Кой през кой. Разг. Всички едновременно или почти едновременно, без да се изчакват, в надпревара; един през друг. От Беш Бунар ли с пълни бели менци / тя привечер се връщаше с другарки, / спреваряха се кой през кой вода / да ѝ напий. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 90. Бог рече тихичко: „За всички има. / Че изворите мои нямат брой.“ / Не виждат ли ги? Урнал кой през кой, / слепи ги жаждата неутолима. К. Христов, В, 28. Не знам кой си. Разг. Някой си. Първи жените казаха, че не знам коя си била чула окарина край топилниците. Й. Радичков, СР, 84. — Ех, де го Пасун! На събор е отишъл. Днес има събор на не знам кой си манастир. Елин Пелин, Съч. IV, 189. От кое време; от кои времена, от кои години. Разг. От много отдавна, неизвестно кога; откога. Отвори се широко тежката порта на Аврам Немтуровата къща — кой знай от кое време не бяха отваряни така и двете ѝ поли. Д. Талев, ПК, 236. — Не ме ли позна, лельо, Мино? .. — Де ще те позная бе, сине, от кои години не си идвал насам. Кл. Цачев, СШ, 52.
Като съставна част на фразеологизми, напр.: За кой дявол. Кой вятър вее (духа). На кой (ли) цар на времето. С кои очи. С кой ум.