КОЕФИЦИЀНТ м. 1. Мат. Числен или буквен множител пред математически израз с неизвестни или променливи величини. Множителят на едночлен, изразен с цифри, се нарича коефициент на едночлена. Алг. VII кл, 64. Събираха, деляха, плъзгаха подостроени моливи по дълги колони от цифри; търсеха индекси, кое коефициенти, делители. Д. Калфов, Избр. разк., 204. Освобождаваме от знаменател уравнение, което съдържа дробни коефициенти, като умножим двете страни на уравнението с най-малкия общ знаменател на дробните коефициенти. Алг. VIII кл, 9. Числени коефициенти.
2. Спец. Величина, която изразява количествено определено свойство, качество на физическо вещество, на устройство или на някаква дейност, явление. Неговите [на стронциевия титанат] кристали имат висок коефициент на рефракция, близък до коефициента на рефракция на диаманта. ВН, 1960, бр. 2707, 4. Цинкът и алуминият имат голям коефициент на топлинно разширение. М. Томова, ТТЖ (превод), 98. Главните размери, които характеризират кораба, са дължината, широчината, височината и газенето, а различните отношения между тях заедно с така наречените коефициенти на пълнота допълват нашата представа за формата на корпуса. Й. Пращинков, ТК, 14. Материалите за електроизмервателни уреди .. трябва да имат освен голямо специфично съпротивление и малък температурен коефициент. Ел. XI кл, 1965, 33.
◊ Коефициент на полезното действие (к. п. д.). Величина, която показва каква част от изразходваната енергия се превръща в полезна работа. С увеличаване скоростта на полета коефициентът на полезното действие на реактивните двигатели .. не само че не намалява, а напротив — расте. Р. Радулов, ИГ, 82.
— Нем. Koeffizient.