КО̀ЖАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Кожен1; кожев, кожав. А Йоан беше облечен с камилски влакна и с пояс кожан около кръста си. Н. Рилски, НЗ (превод), 66. Добрият Петко му бе купил кожана вулгия (чанта), в която Живко можеше да си туря нужната храна за през деня. П. Бобеков, БВК (побълг.), 31. Кожаната хартия са нарича пергамент. СбС, 1875, кн. 1, 29. Ковачът носи кожана престилка, защото от разгореното желязо изхвъркат искри. Д. Манчев, БЕ II, 59.