КОЖА̀РСТВО, мн. няма, ср. 1. Занятие на кожар. В града се развива абаджийство, кожарство, кожухарство, папукчийство и други занаяти. Г. Дръндаров, ВЗ, 11. Българските занаятчии развиват много и най-различни занаяти, .. Като се почне от абаджийството и кожарството .., и се стигне до производството на барут и оръжия. Ив. Унджиев, ВЛ, 14. Според запазените исторически и археологически сведения химията е била силно развита в древния Египет, където тя е служела изключително за практични цели (.., стъкларство, кожарство, пивоварство, багрилна техника и пр.). Хим. VII кл, 1950, 3.
2. Производство, което включва обработка на кожи (във 2 знач.) и изработване на кожени изделия (чанти, ръкавици, колани и др. под.); кожарска промишленост.