КО̀ЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Кожен1; кожав, кожан. Старият евнух Хаким очакваше всяка минута заповед, за да приготви кожева торба за потомеца на Кърджали и кълчищено въже за врата на Зулма. Ст. Ботьов, К (превод), 197-198.
