КО̀ЖЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с естествено покритие, наподобяващо кожа. Неговите шумки [на габъра] — кожести, мъхнати и корави, жилести и засукани — нито могат както струните да режат, нито стават за чинели. Н. Хайтов, ШГ, 14. Аз измъкнах една ива с особено мъхести листа. В нея се беше вплел един зелен храст с кожести листа, който имаше силно упойващ дъх. С. Ставрев, ТСП, 17. Малките змийчета не познават майчини грижи. Майките имат само грижата да снесат кожестите си яйца на скрито място. ПН, 1934, кн. 2, 25. Оскъдната растителност на тундрата се дължи на крайно неблагоприятните условия там. Корените ѝ са къси, стъблата ниски, а листата твърди и кожести. Геогр. VI кл, 25. Коренчето смучеше лакомо дъбовите сокове и дебелееше. Нагоре се източиха няколко стръка, по които поникнаха две по две кожестите му листенца като зелени вилички. П. Бобев, ГЕ, 87. // Който наподобява кожа. Семето на фасула е покрито отвън с кожеста обвивка. Като се накисне семето, кожестата обвивка лесно се снема. Бтн V и VI кл. (превод), 13. Външните люспи [на кромида] са сухи, кожести, кафяви или с друг цвят, в зависимост от сорта. Бтн V и VI кл (превод), 64.
2. Който е с дебела, груба кожа. Яката на куртката — ожулена и лъскава от кир — стоеше винаги разкопчана и разголваше сбръчканата му кожеста шия, набрана в дебели потни гънки. М. Кремен, Б, 174. Марокански скакалец. Има две двойки нееднакво устроени крила: предните (надкрилията) са кожести, а задните са ципести, по-широки от надкрилията и могат да се прегъват. Зоол. VII кл, 50. Във въздуха се носеше друг гущер, ще речеш — прилеп, но прилеп, голям колкото самолет. Той размахваше плавно кожестите си крила и дебнеше плячката си. П. Бобев, ЗП, 111.