КО̀ЖИЦА ж. 1. Умал. от кожа (в 1 и 4 знач.); кожичка. Сега той беше без превръзка на главата. На челото му, отляво, под тъмнорусия перчем се виждаше краят на голям, вдлъбнат белег с опъната, червена, лъскава кожица. Ем. Манов, ДСР, 33. Когато биваше в къщи, той [Стоян] все гледаше да се надвеси над люлката, да попипне копринената кожица на детето. Д. Талев, ЖС, 96. На дългата софра се явяваха печени агнета, по-зачервени, и жълтокафява като кехлибар кожица. Д. Спространов, С, 134. Когато нивата се жлътна и житните класове се огънаха надоле, нежна руменина покри кожицата на най-горната ябълка. А. Каралийчев, ПС III, 131. Бориката цяла се преви над борчето да го защити .. — завет и сенчица да му направи; да не се пречупи, да не прегори неясната му кожица на слънцето. Н. Хайтов, ШГ, 207.
2. Частица от кожа (в 1 знач.); кожичка. Аз се вглеждах в неговите ръце, жънех и из един път нещо ме парна по ръката. Гледам, малкият ми пръст се държи само на една кожица. Кр. Григоров, Н, 105.
◊ Запазвам / запазя (отървавам / отърва, спасявам / спася) <си> кожицата. Разг. 1. Успявам да остана невредим, да се избавя от смъртна опасност; оцелявам. 2. Спасявам се от наказание или от някаква присъда (обикн. смъртна) за извършени от мене нередности или престъпление. — Черни души има между нас, мамо, готови с дявола да се сдружат, ама кожицата си да запазят. Д. Марчевски, ДВ, 99. Пазя (вардя) си кожицата. Разг. 1. Постъпвам така, че да не ме сполети нещо лошо, нещо, което застрашава живота ми. 2. Старая се да постъпвам така, че нищо да не наруши спокойствието ми, положението, което съм си създал. Свивам се / свия се в кожицата си. Разг. Изпитвам страх и се спотайвам, не предприемам нищо. Свличам / свлека (смъквам / смъкна, съдирам / съдера) кожицата на някого. Разг. Наказвам някого много строго, сурово, като го бия жестоко. Тъй се искаше на околийския началник да пипне в някоя конспирация този Пиронев! Ще смъкне кожицата му, тъпкано ще му го върне и за обидата в някогашната Лягова механа, .., и за дръзкото предизвикателство в центъра на селото. Г. Караславов, ОХ IV, 417. „Ей, казва [комендантът], гайди такива, какъв буламач сте сготвили пак на командира?... Кожицата ви ще съдера.“ П. Незнакомов, БЧ, 10. Твоята (твойта) кожица! Разг. Във 2 и З л. Възклицание, с което се изразява силно недоволство, яд, закана по отношение на лице или предмет.