КО̀ЖИЧКА ж. 1. Умал. оm кожа (в 1 и 4 знач.); кожица. Бащата стана от леглото и се наведе над люлката. .. Той се огледа като крадец и плахо посегна да пипне това малко същество, чиято кожичка по бузичките беше като мека коприна. Д. Талев, ЖС, 95. Завряло онова ми ти крехко месенце, шупнало се, набъбнало и спукало кавардисаната кожичка, спукало я, проточило една песенчица, сладка и медена, да ѝ се не наслушаш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164. Виж какъв хубав тъмночервен цвят имат крилата му, като кожичката на узряла вишня. Елин Пелин, Съч. II, 131. Гъсеничките бързо наедряваха, .., събличаха кожичките си и дебелееха. П. Бобев, ГЕ, 133-134.
2. Частица от кожа (в 1 знач.); кожица. Нищо не бе станало — той [Лазар] лежеше все тъй неподвижен, дишаше бързо, пресекливо, по сухите му устни се белееха напукани кожички. Д. Талев, ЖС, 449.
3. Малка по размер кожа (във 2 и З знач.). Ценността на агнешките кожички [от каракулска порода] зависи от големината, завитостта, плътността, гланца и къдриците и обрасналостта на кожичката. Кр. Генджев и др., Ж, 71. — Я гледай, я виж какво донесъл! Тук има самурени кожички... От Бургас ги донесъл. Д. Немиров, Б, 129. // Късче от кожа (във 2 и З знач.). — Преди да изпълня твоето желание, трябва да имам три дрехи: .., после искам една наметка, съшита от хиляди кожички, нека всяко животно в царството ти даде по едно парче от кожата си за нея. А. Разцветников, СН (превод), 44.
◊ Запазвам / запазя (отървавам / отърва, спасявам / спася) <си> кожичката. Разг. 1. Успявам да остана невредим, да се избавя от смъртна опасност; оцелявам. 2. Спасявам се от наказание или от някаква присъда (обикн. смъртна) за извършени от мене нередности или престъпление. — Не ви смятам за глупав страхливец — наежен каза той, .., — а за разумен страхливец, който е способен на всичко, за да спаси кожичката си. Д. Кисьов, Щ, 221. Агапи сигурно щеше да изостави ранената и да офейка като вятър, за да отърве кожичката. Ив. Хаджимарчев, ОК, 302. Пазя (вардя) си кожичката. Разг. 1. Постъпвам така, че да не ме сполети нещо лошо, нещо, което застрашава живота ми. 2. Старая се да постъпвам така, че нищо да не наруши спокойствието ми, положението, което съм си създал. — А какво ще правим? .. — Ще си вардим само кожичките! — изкриви устни Шарана. Г. Караславов, Избр. съч. X, 47. Свивам се / свия се в кожичката си. Разг. Изпитвам страх и се спотайвам, не предприемам нищо. Свличам / свлека (смъквам / смъкна, съдирам / съдера) кожичката на някого. Разг. Наказвам някого много строго, сурово, като го бия жестоко. Още първия час ризите на четиримата войници залепнаха по гърбовете им. Кузов не ги оставяше нито секунда на едно място. .. — Хо-хо-о, тъй ли, преструваш се, че умираш. Мислиш, че хапльо имаш насреща си, кожичката ти ще смъкна, кекавец мръсен. В. Нешков, Н, 340-341. Твоята (твойта) кожичка. Разг. Във 2 и З л. Възклицание, с което се изразява силно недоволство, яд, закана по отношение на лице или предмет.