КОЖОДЀР м. 1. Разг. Неодобр. Човек, който безмилостно ограбва чужд труд; експлоататор. За Заяка той [Казакът] писа, че е един експлоататор. Но тази дума му се видя слаба; замести я с кожодер, но то пък беше старо. Старо беше да го нарече и кърлеж. Ще го нарече кулак! Г. Караславов, СИ, 181. — Той изгледа презрително Велка и каза: — Дрипльо с дрипльо! — Вий ни изядохте! — извика Велко. — Таквиз като тебе ни докарахте до тоз хал. Кървопийци! Кожодери! Й. Йовков, ЧКГ, 134. От балкона на една къща се наведе възрастен мъж и извика нещо. Тълпата му отправи ругатни. Някои размахаха юмруци... — Долу кожодерите! — Долу буржоазията! Ем. Станев, ИК I и II, 127. — Лихвар, надписвач! — продължи началникът. Събличаш народа, кожодер такъв! Н. Попфилипов, РЛ, 161.
2. Остар. Човек, който се занимава с одирането на кожите от убити животни. Оние области, ... над които и до днешния ден са считам за мними господарин, са опустошават от неговите [на Баязит] еничери и от византийските развратници, които ходят след неговите войски... като кучетата след кожодерите. Л. Каравелов, Съч. V, 62.