КОКЀТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от кокетен; кокетство. —Кой е? — Аз... Гласът не е нито момичешки, нито женски, но е пълен с кокетност, закачлив и томителен: — Ти ли си големият син, революционерът? Др. Асенов, ТКНП, 88. Дядо Панарет (Арбуез) не са яви в черкова. Неговият Жозе, в сичката си кокетност, стоеше пред черковните врата. НБ, 1876, бр. 49, 194.