КОКЍЛА1 ж. Метал. Куха, постоянна форма от чугун или лята стомана, която се използва многократно за получаване на отливки от разтопен метал. Докладчикът подробно разказва на присъствуващите за успехите на колектива при леене на всички видове алуминиеви сплави във формовъчна пръст и в кокили. ВН, 1960, бр. 2671, 1.

— Οт фр. coquille през рус. кокиль.


Източник: Речник на българския език (онлайн)