КОКЍЛИ мн., ед. (рядко) кокѝл, м. и кокѝла2, ж. Дълги прътове, приспособени за ходене на известна височина над земята, обикн. при кал, наводнение и др. — Ако сега, лятно време, не може да мине кола, кой знай какво е пък през зимата .. С кокили трябва да ходите. Й. Йовков, ОЧ, 27. Беше паднал голям дъжд,. носехме си кокилите, с които минавахме дълбоките локви. Й. Вълчев, РЗ, 41. Някакъв човек нагази с кокили в реката, но се препъна и падна в нея. Й. Радичков, ББ, 135. По улицата минава пътуващ цирк. Напред крачи клоун на кокили, обут в дълги жълти панталони. Е. Йончева, ЗГ, 28.
◊ Вдигам / вдигна на вили и кокили. Разг. Шумно одумвам и подигравам някого. Как да открие момата? Да каже на някого от стражарите, целият град ще научи намеренията му... Ще се научи и ще го дигне на вили и кокили, него — началника. Ст. Чилингиров, ПЖ, 53. Един на вили, друг на кокили. Диал. Употребява се за несговорни хора. Като на кокили ходя (стъпвам). Разг. Много неудобно, нестабилно ходя. Новите ѝ обувки са с много високи токове и тя ходи като на кокили.